Етруска земеровка-пигмей Suncus etruscus
Преди 150 години един италиански природоизпитател открива в гнездото на сова останки от костите на непознато зверче. Сензационното беше не това, че то беше непознато на учените, а неговите нищожни размери от само няколко сантиметра. Въпреки че още тогава получи името етруска земеровка-пигмей дълги години то остана загадка за науката.
Само преди няколко години на остров Сардиния една немска зооложка успя да улови живи няколко от тези миниатюрни зверчета. Всяко от тях било дълго по 3-4 сантиметра, а на тегло едва достигало до 2,5 грама. Три такива зверчета свободно можели да се поставят в кибритена кутийка. По-малки от тези бозайници не са открити никъде другаде по нашата планета.
Улавянето на етруската земеровка даде възможност да се разкрият някои удивителни неща от живота на този бозайник. За да може да живее, тя трябва непрекъснато да яде. Дъждовни червеи, паяци, скакалци и бръмбари — това е нейната храна. Нерядко се нахвърля и върху дребни гущерчета. Този чудноват бозайник изяжда денонощно два пъти повече храна, отколкото сам тежи. Той почти няма време да спи. За да намери, да улови и да изяде необходимата храна, животното е почти в непрекъснато движение. Ако обаче не намери храна, земеровката ляга, свива се на кълбо и заспива дълбок сън. След около два часа тръгва отново на лов и ако пак не намери нищо, печалният му край е неизбежен.
Още един световен рекорд при бозайниците е притежание на етруската земеровка. Огромното количество храна, която тя поема ден и нощ, изисква голяма жизнеспособност. По тази причина нейното сърце пулсира не колко да е хиляда и триста пъти в минута! Това е двадесет пъти по-бързо от човешкото сърце и петдесет пъти от сърцето на слона.