Жабата ковач Brachycephalus didactylus
Из горите на Бразилия и Аржентина често може да се види една средно голяма жаба с едри изпъкнали очи. През деня нейното тяло има жълтеникав цвят, а през нощта тази окраска се променя в червени- кавокафява. Това е жабата-ковач. Своето име тя е получила от местното население поради гръмогласното си крякане, което много наподобява удари на чук върху наковалня.
Тази жаба е типичен нощен обитател на южноамериканските гори. Покачена по клони и дървета, тя умело лови с дългия си лепкав език едри нощни пеперуди — нейната любима храна. През пролетните нощи из гората се носят надалеч нейните странни крясъци с метален звън. Крякат мъжките жаби, което работят не като ковачи, а като истински грънчари. Клекнали край някой малък и плитък водоем, те майсторят дълбоки глинени „паници“. С главата си майсторът-грънчар изравя от дъното глина или гъста тиня. След това с широките си лапи оформя отвесна стена, която фино полира с гърди и лапи. Застанала до своето произведение, жабата ковач отваря уста и започва да „кове“. Удар след удар. Не след дълго, чула тези характерни звуци, пристига и женската жаба-ковач. Във високата десетина сантиметра и три пъти по-широка глинена паница тя снася своите яйца. Там защитени от други водни животни, се излюпват попови лъжички с неимоверно големи външни хриле. Когато се превърнат в малки жабчета, те прескачат спасителната стена.
Чудноватите крепости, които мъжките изграждат за децата си, имат диаметър 30 см, а стените им се издигат като диги над нивото на водата. . След снасянето женската веднага се връща в гората.
Бразилската жаба-ковач обитава влажните и топли южноамерикански гори. Дълга е около 8 см, има кафяв гръб и белезникав корем. Любимото й място са дърветата. Само през ‘‘размножителния период отива край бавнотечаща рекичка или поток. Тук мъжкият построява гнездата за поколението си.