Видра Lutra lutra
Видрата е станала такава рядкост, че днес тя е под закрилата на Закона за защита на природата в доста европейски страни. За много хора тя е едно симпатично игриво водно животно, но тя е далеч повече от това.
Хранене на видрата
Видрата се ползуваше със славата, че всекидневно изяжда храна, равна на собствената й маса, но това е неточно. Установено е, че в плен тя може да погълне от 5,5 до 9 кг риба в продължение на една седмица. В природата обаче, както показаха изследванията на съветски, английски и скандинавски учени, тя изяжда всеки ден около 1-1,5 кг риба, което е само 15% от собствената й маса.
Пъстървата, змиорката, шаранът, щуката и платиката са най-честите й жертви. По-голямата част от уловените от нея риби са с размери от 10 до 20 см, но понякога стигат и до 50 см; рекордната маса е от 4 кг.
Видрата включва в храната си още и жаби, насекоми и водни гризачи, попови лъжички, ракообразни (прав речен рак и др.), а също така и животни, уловени по бреговете (дъждовни червеи, диви патици, лиски и гмурци). Когато плячката е много, видрата невинаги изяжда целия улов.
Хищник, снабден с витло. Основните причини за изчезването на този хищник, изцяло приспособен към воден начин на живот, са непрекъснатото замърсяване на водната среда и пряко нанасяната вреда от поставянето на ловни капани.
Козината на видрата е изключително гъста и съдържа най-малко 45 000 до 50 000 косъма на квадратен сантиметър по кожата на корема. Състои се от твърди и прави осилести косми, а също така и от един плътен слой по-къс непромокаем пух. Когато видрата излезе от водата, първият вид косми приличат на бодливи снопчета, тъй като се слепени на кичури. Те бързо изсъхват, след като животното изтръска кожухчето си. Опашката, много дебела и мускулеста, служи като витло, докато задните крайници осигуряват промяната в посоката на движение.
Видрата води нощен начин на живот и остава незабележима, освен ако бъде разтревожена или по време на размножителния период през март. Тогава може да се чуе нейното подсвиркващо свистене.
Къде живее видрата
Видрата се среща винаги във водните басейни – реки и езера, като има и морски видри. Тя живее в хралупи/дупки, често изкопавани и от други животни (бобри например). Видрите ловуват в течащи води, в езера и дори в устията на реки. След като се гмурне, тя преследва жертвата си под водата, улавя я и излиза на брега или на стърчащ над водата дънер, за да я изяде. Останките от храносмилането й, черни на цвят, издават присъствието й. Те съдържат люспи и кости от риби, а от изядените жаби придобиват смолисточерен цвят.
Дъпгите мустаци от двете страни на устата на видрата са чувствителни към движението на водата и я улесняват при намирането на риба. Когато се гмурка, видрата затваря късите си уши. Предните лапи, снабдени с плавателна ципа, оставят отпечатъци. дълги 7 см. Челюстите й имат 36 зъба.
Игрива и бърза, видрата обича да се пързаля по калта или по снега, които покриват склона близо до водата За тези пързалки, често дълги 30 м и широки 20 см, тя избира някой доста стръмен и почти гол склон. Видрите се спускат една след друга Млади и стари се забавляват еднакво добре.