Как ловува ягуарът
Ловецът сне прашката от колана си, размести клоните и започна да разглежда колибрите. Той гледаше как те гонеха насекомите и ги хващаха с човките си, как неочаквано прекъсваха полета си и се спускаха на тревата. И изведнъж той чу долу, в дънерите на дърветата грозен рев, проточен и викащ, подобно на цвилене на десетина коне. Ръката на ловеца трепна, а колибрите безпокойно се запремятаха във въздуха. Сърцето заби тревожно в гърдите на ловеца. На него му бяха добре познати тези звуци. Той веднага разбра за какво се касае, а люлеенето на тревата само потвърди това, в което той не се съмняваше. Едва сега, държейки в ръка револвер, той разбра, че това е твърде слабо оръжие против такъв враг. Неговата лоена двуцевка и нож, които му бяха така нужни, останаха долу край дънера на дървото. А когато той се приготви да скочи долу и да сграбчи винтовката, тревата се разтвори и от храсталаците се показа гъвкавото тяло на хищника. Ягуар! Ярко жълт, с черни и тъмно кафяви петна, животното се промъкна към дървото. Това беше грамадна котка и нейните ужасни нокти навяваха ужас на горските обитатели.
(А.Фрич, 1958 г.)
Подобно на всички хищни котки ягуарът през деня се крие в своето леговище и едва привечер излиза на лов или разходка. Той е отличен ловец: най-често напада елени, пекари и водни прасета, а при липса на такива не се отказва даже от бодливи свинчета, малки алигатори, костенурки и риба. От убитата плячка яде само един или два пъти, а до мърша никога не се докосва.
Ако се срещне с по-силен противник, ягуарът предпочита да отстъпи и нерядко дири спасение на някое високо дърво. За разлика от лъва и тигъра обаче той не напада от една страна, а бързо се върти около противника или скача във въздуха, като мени посоката на скока си. Ударите му с предните лапи са много силни и могат да смажат куче. Неговата схватка прилича много на боксов мач между двама бързи боксьори, всеки от които чака удобния момент, за да свали противника си на земята.
Набитото и масивно тяло на ягуара има голямо количество мазнина, която издава доста неприятна миризма. Всички животни на южно¬американските джунгли познават нейния дъх и ако я подушат, бягат надалеч.