Къде се срещат бозайиците
Въпреки привилегированото положение, което имат бозайниците в днешната фауна на Земята, техният брой е доста по-малък в сравнение с останалите животни.
Когато известният шведски природоизпитател Карл Линей публикувал през 1758 г. десетото издание на своята прочута книга „Система на природата“, в нея научно били описани само 86 вида бозайници.
Днес вече броят на описаните видове бозайници достига 4100 — 4200 на брой. Тези цифри могат да се считат за много близки до действителния днешен брой на бозайниците, тъй като тези животни са вече доста добре изучени и много рядко се удава на зоолозите да открият непознати още видове сред тях.
Изключително добрата приспособеност на бозайниците към раз¬личните условия на природната среда е причина малко по малко те да заселят цялата подходяща площ за живот върху нашата планета. Девствените екваториални джунгли, безкрайните савани и тундри, вечните арктични ледове, мрачните океански дълбини — всички те са завладяни от едни или други бозайници. Постепенно в течение на хиляди и милиони години те са заселили цялата земна шир — от единия полюс до другия, от дълбините на океана до вечнозаснежените планински върхове.
Повечето бозайници са обитатели на земната суша. Не малко от тях обаче са успели по време на своята дълга еволюция да се приспособят към плуване или към летене. Почти хиляда на брой са видовете прилепи, които летят не по-лошо от птиците. Повече от сто на брой са и видовете бозайници (например сирените, китообразните и перконогите), които са истински конкуренти на рибите в безкрайната водна шир.
Географското разпространение на бозайниците, както и на другите животни, се предопределя главно от климата и от растителността. Едни са видовете сред джунглите, други сред арктичните ледове, широколистните гори в умерените области или сред знойните пустини. Цялата досегашна биография на нашата планета потвърждава пряката зависимост между външните фактори и еволюцията на животинския свят.
В течение на хиляди и милиони години бозайниците са били подложени на различни въздействия както от страна на климата, така и от местоположението на континентите. Зависимостта от тези два фактора е причина днешните континенти да са населени не само от различни видове, но и от доста различни родове, семейства или разреди бозайници.
За нашия европейски континент са характерни, или както се казва, ендемични, например, остромуцунестите насекомоядни. десмапи, които липсват по другите континенти. Само в Африка живеят видроподобните земеровки, златистите къртици, шипоопашатите катерици, тръстиковите плъхове, жирафите, хипопотамите и забележителният тръбозъб. Остров Мадагаскар има свои характерни бозайници като темреците (четинести таралежи), лемурите и най-вече рядката маймуна-ръконожка. Само в огромната по площ територия на Азия се срещат летящият кагуан, дивият кон тарпан, тупайте, дългопръстите маймуни и гибоните.
Северна Америка има също свои ендемични бозайници като кенгуру-подобните плъхове, вилорогата антилопа и огромния овцебик. Много по-богата на свойствени само за нея бозайници е Централна и Южна Америка. Това е родината на листоносите и на кръвосмучещите прилепи, на чудноватите ленивци, мравояди и броненосци, на гиганта сред насекомоядните — капибарата, на остроноктестите маймуни и на маймуните-ревачи, капуцини и макаци. Само за територията на Южна Америка пък са свойствени торбестите плъхове, морските свинчета, ламите и високопланинската чинчила.
Още по-своеобразна и забележителна на ендемични бозайници е фауната на отдавна изолираната и доста отдалечена от другите континенти Австралия. Само на този континент и на някои от околните му острови (например Нова Гвинея и Тасмания) живеят ехидните, кенгуратата, бандикутите и вомбатите, торбестите мравояди, къртици и хищници, чудноватата птицечовка и кротката коала.
В най-голяма степен климатът и растителността са причина за формирането на характерна фауна от бозайници и в различните климатични или растителни зони на нашата планета. Неслучайно в умерената климатична зона на Европа, Азия и Северна Америка се срещат само къртиците, таралежите, бобрите, хомяците и мечките. Обратно, в тропическите области на земята са разпространени плодоядните прилепи, панголините, елените-джуджета, дивите биволи, тапирите, носорозите, слоновете и човекоподобните маймуни.
Топлокръвието на бозайниците е причина те да се срещат от Северния до Южния полюс. И все пак, колкото се отива по-близо до един от полюсите, толкова повече тяхното разнообразие намалява и в самите райони на вечния студ то е вече минимално. Обратно, колкото отиваме повече към екватора, толкова бозайниците стават все по-разнообразни и броят на видовете им се увеличава. Само един пример е достатъчен, за да се уверим в това. На територията на малката централноамериканска държава Коста Рика живеят 196 вида бозайници, докато върху територията на тридесетократно по-голямата от нея Аляска са намерени само 29 вида! Видовото богатство на бозайниците в тропическите области е обаче обратнопропорционално на броя на индивидите от всеки вид и е винаги доста по-малко, отколкото изключителното богатство на индивиди при бозайниците във вечно заледената Арктика или Антрактида.