Откъде произлиза името на краставите жаби
Широко разпространена в България е зелената крастава жаба. Тя спада към „краставите“ жаби, защото по кожата й са пръснати множество брадавици. Гръбната й страна е сивобяла с по-едри или по-дребни маслиненозелени петна, докато коремът е сивобял. Зелената крастава жаба се среща почти навсякъде в страната — от Черноморското крайбрежие до високите части на планините. В Славянка планина Алиботуш) тя е установена дори на 2000 м надморска височина. Тази жаба не е привързана към водата и към влажните места и затова навлиза в блата и локви само напролет през размножителния период. Денем обикновено се крие под камъни, нападали листа, в дупки на гризачи, под паднали дървета и клони, а привечер или нощем излиза от скривалището си да търси храна. Особено често я има в населени места. Зелената крастава жаба яде различни видове насекоми, голи охлюва, мокрици, дъждовни червея и други дребни животни, които лови почти изключително на сушата. Тя зимува на сушата, скрита под камъни, в дупки, сред развалини на постройки и други подходящи за нея места.
Другата нашенска крастава жаба, голямата или кафявата, е най-едрото безопашато земноводно, което се среща в България. На големина тази жаба достига до 14—15 см дължина. Гърбът й е най-често кафяв до червеникав или жълто-кафяв, покрит с множество различно големи брадавици, а коремът е мътно или сивобял, с по-тъмни петънца. На някои места в България наричат това земноводно още „фасулева жаба“,защото на главата си има две едри жлезисти брадавици, които приличат на фасулеви зърна.
Кафявата крастава жаба се среща по-рядко у нас, отколкото зелената крастава жаба. Тя живее най-често из влажни стари гори и обрасли с гори или храсти варовити терени, както и в населените места в стари или полусъборени постройки. Там за нея има удобни скривалища(скални ниши или дупки, изгнили пънове, дебели корени) в които е защитена от слънчевите лъчи през деня. Голямата крастава жаба се среща повече у нас, а в планините не се изкачва на много голяма височина. На Витоша тя е намирана и край Боянския водопад (на около 1260 м надморска височина). Към водата е слабо привързана и само напролет навлиза за известно време в някой водоем.
Кафявата крастава жаба напуска скривалището през нощта, за да търси храна. Тя яде главно бръмбари, но лови и земни червеи, паяци и някои други сухоземни животни. Зимува на сушата, скрита в някое закътано място. Тя изпада в зимен сън по-късно от зелената крастава жаба, а напролет се събужда по-рано от нея.