Научете как бумките предупреждават враговете си
В тиха лятна вечер от някоя канавка край пътя, в която има вода, до нас достига често едно приглушено „буу“… „буу“… Ако искате да откриете кой издава тези звуци, не е трудно — там ще видите дребни жаби. Гръбната им страна е най-често зеленикаво или жълто-кафява, осеяна с малки брадавички. Наведете ли се да уловите такова жабче, то или се обръща по гръб, или пък свива крачетата си и така извива телцето си, че показва част от своята жълто или оранжево оцветена долна страна, по която има синьо-черни петна. Това е жълтокоремната бумка. Като заема инстинктивно характерната предупредителна поза, жабчето сякаш иска да каже: „Вижте, аз съм бумка и не съм добра за ядене!“ Кожните жлези на това земноводно, както и тези на другата нашенска бумка — червенокоремната, отделят пенлив секрет, който е по-дразнещ от секрета на другите наши жаби. Поради това редица животни избягват да ги ядат. Много рядко бумките стават жертва на някоя чапла, водна змия или водна жаба.
Жълтокоремната бумка е разпространена в цяла България. Освен в канавки с вода тя се среща в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините, така и в планините, където е установена и на 1900 м надморска височина. Високо в планините тя се среща в студени локви и езера. Жълтокоремната бумка е силно привързана към водата. През деня тя често се грее на слънце в самия водоем, като подава главата си над повърхността на водата, а тялото си държи наклонено към нея, с изпънати назад и широко разтворени задни крака. Щом бъде подплашена, дребната жаба бързо отплува към дъното, където се скрива сред водораслите или се заравя в тинята.
Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Тя лови предимно дребни сухоземни животни, най-вече бръмбари.