Гигантски птици eocene giant birds
Неспособни да летят. Най-едрите познати видове влечуги живели преди десетина милиона години, докато най-едрите птици, които съществували някога, изчезнали само преди около няколко хиляди или дори стотици години.
Сред тях е птицата рок, споменавана в разказите на някои пътешественици. Твърде възможно е тя да е била епиорнисът от Мадагаскар.
Това животно е част от семейството, чиито най-едри представители били тежки от 250 до 400 кг, а по размерите си превишавали много днешната камилска птица — щрауса, която достига най-много 150 кг.
Сред динорнисите от Нова Зеландия гигантите достигали до 2,55 м височина. В по-древни епохи (олигоцен и миоцен) други гигантски птици кръстосвали долините на Южна и Северна Америка, а дори и на Европа.
Фороракосът например, чиито останки са открити в Патагония, достигал височина средно 1,5м, а най-едрите — 3 м. Тези птици имали масивен череп и много силен клюн.
Те били неспособни да летят като епиорниса и динорниса поради голямата маса и малките размери на крилата си. По всичко изглежда, че се хранели с всевъзможни дребни сухоземни животни.
Огромен клюн. През еоцен живели други птици, които били близки до епиорниса и динорниса, но принадлежали към друго семейство.
Такива са диатримите, живели в Европа и Северна Америка. Те били изключително наземни птици с огромен клюн. През плиоцен и холоцен моа (име, давано на птиците от рода на динорниса) обитавали Северния остров на Нова Зеландия. От територията на нейния Южен остров те изчезнали само преди 150-300 години, т.е. в началото на XVIII век.
Моа имали три нормално развити пръста. Четвъртият бил съвсем малък, разположен в задната част на стъпалото.
Приликите, които съществуват между тези гигантски праисторически птици и днешните видове, като камилската птица (щрауса), насочват учените да ги обединят в групата на плоскогръдите птици (ратитес).
Тази идея днес не се възприема. Единственото, което може да се приеме, е, че тези птици били приспособени да водят същия начин на живот.