Живият танк на сушата – слонска костенурка
На Галапагоските острови в Тихия оки се среща огромната слонска костенурка. Тя достига 1,20—1.50 м дължина и над 400 кг тегло. Предните крака на едрите екзезкпляри са по-дебели от човешко бедро. Главата се носи от дълга 5 -образно извита шия. Тази едра костенурка обича твърде много водата и често лежи в тинята на някоя локва или плитко езерце. Пие вода на големи глътки, като потапя почти цялата си глава в нея. Слонската костенурка се храни с различни растения. Женската снася яйцата си в изкопана от нея яма, дълбока около 40 см. Яйцата са от 2 до 22 на брой, с почти кръгла форма, диаметърът им е 5—6 см и
Месото на слонската костенурка е твърде вкусно и е било използувано за храна от моряци, китоловци и пирати векове наред.
Друга едра костенурка е исполинската костенурка, която в наши дни се среща още само на о-в Алдабра в Индийския океан. Достига на дължина 1,20 м, а на тегло повече от 240 кг. Не е придирчива към храната и яде коренчета, сухи листа и рядка трева. Живее в места с неплодородна почва, обрасла с храсти.
Двата вида грамадни сухоземни костенурки са най-дълголетните представители на днешния животински свят. Има достоверни сведения, че те достигат до 150—200-годишна възраст, а може би и повече.
Още от 17-то столетие търговски, военни и пиратски кораби използували слонските костенурки като безценни „живи консерви“. Човекът е бил особено жесток към тези беззащитни животни. Само от 1831 до 1868 година корабите на една китоловна компания изнесли от Галапагоските острови над 10 хшкот тях. А от откриването на островите през 1535 година до днес там са избити не по-малко от 10 000 000 костенурки!
Няколко географски раси (подвидове) на слонската костенурка са вече безвъзвратно изчезнали, а все още съществуващите раси са се запазили в нищожно количество. От тридесетина години е издаден закон, който забранява ловът на тези гиганти. Днес само на три от Галапагоските острови все още може да се види по някой и друг екземпляр от тях. На няколко от по-малките обитаеми островчета са създадени резервати за тази костенурка, която е вписана и в международната Червена книга.
Размножителният период при слонската костенурка започва с ухажване между двамата съпрузи. Снасянето на яйцата става от ноември до април. След около половин година от заровените в пясъка яйца се излюпват малките костенурчета. Те не тежат повече от 70 грама, докато родителите им надминават около 6200 пъти тяхното тегло.