Птицечовка

3002

Птицечовката заслужава да бъде специално отбелязана. Това животно има плосък рогов нос, който прилича на патешка човка, вълната му е доста мека, подобно на бобровата, под корема белезникава. Анатомирали една птицечовка и намерили в нея яйца, което доказва, че птицечовките не само с клюна, но и по възпроизводството (начина на размножение) приличат на птиците.

Почти в центъра на Лондон се е разпростряло едно огромно здание. В неговите обширни зали са подредени сбирки с най-различни животни от всички краища на света. Това е прочутият Британски музей. Тук през 1798 година станало интересно събитие. Капитанът на един кораб, току-що пристигнал от далечния Изток, подарил на музея една малка животинска кожа. В това нямало нищо необикновено, защото всекидневно в музея постъпвали какви ли не животни. Необикновеното било в самата кожа. Нейната козина и особено опашката почти не оставяли съмнение у специалистите, че тя принадлежи на бобър. Всичко би било нормално, ако на предния край тя не завършвала с… човка. Да, с човка — истинска патешка човка! За подобно животно никой още не бил чувал. Трудно било да се повярва, че голата боброва опашка и патешката човка могат да принадлежат на едно и също животно. Всички били единодушни: това е едно от произведени¬ята на тези азиатски „майстори“, които неведнъж се опитвали да изхитрят европейските учени със своите „нови“ райски птици или „истински“ русалки.

През следващите няколко години в Европа били донесени не една от тези странни кожи. Всички те пристигали с корабите, идващи от Индийския океан. Това още повече озадачило учените, докато накрая шотландският анатом Хоум не ги изследвал подробно. Неговото заключение било категорично: кожите принадлежат на непознато животно, което съществува. Такава е историята за откриване на най-примитивния днес живущ бозайник — птицечовката.

Птицечовка

Вече се знае, че това необикновено животно живее в цяла Източна Австралия, но най-често се среща на остров Тасмания. Там то живее от морското равнище до високите части на планините. Понякога подземните лабиринти на тяхното жилище преминават под самите улици на някои селища.

Тя великолепно плува, но понякога става жертва на рибарски мрежи.

Примитивен бозайник ли е птицечовката

Четири години след откриването на птицечовката бил публикуван списък на животните от английската колония Нови Южен Уелс (днешното източно крайбрежие на Австралия). В него четем следното за това животно: „Земноводно животно от рода на къртиците. Най-любопитното негово качество е, че то има патешка човка вместо обикновена уста, която му позволява да се храни от тинята както патиците.“ И все пак птицечовката е бозайник. Но защо пък примитивен бозайник?

Птицечовка

Няколко са белезите, които я отличават от другите днешни бозайници и в същото време са характерни за по-нисшите гръбначни животни, например влечугите. Такива белези са по-ниската температура на тялото и общият отвор, с който завършва храносмилателната и отделителната система. Най-забележително при птицечовката е обаче оригиналният начин на размножаване.

Отровна ли е птицечовката

Още в най-старите описания на птицечовката се казва, че тя е земноводно животно. Във водата престоява до 5 минути, без да вдишва атмосферен въздух. Ако температурата на водата е под 10°, тя не влиза в нея. По сушата се движи предимно със задните си крачка, а във водата плава с предните лопатовидни лапички. По-голяма част от денонощието прекарва в леговището си изкопано под корените на крайбрежните дървета.

Храна за птицечовката има и на сушата, и във водата. Това са дъждовни червеи, рачета, жаби и дребни насекоми. Във водата търси храната из тинята, за което й помага нейното добро осезание. На сушата се ориентира със зрението и слуха си. Доста е плашлива и при най-малък шум скача във водата.

Птицечовката

Задните крачка на възрастните мъжки птицечовки са въоръжени с остра шпора. Това е доста опасно оръжие. Убождайки със шпората някое друго животно, птицечовката вкарва в раната отрова, която е не по-малко опасна от отровата на много змии. На човека тя причинява мъчителни болки за няколко месеца.

Как се раждат малките птицечовки

Раждане на малките птицечовки

В началото на миналия век австралийски златотърсачи по време на работа намерили една птицечовка. Чудноватото животинче възбудило тяхното любопитство и те го затворили в празен сандък. На другата сутрин, вдигайки капака, те видели на дъното две малки бели яйца, но без твърда черупка. Когато случаят станал известен на английските зоолози, те сметнали, че в това няма нищо странно: птицечовката родила преждевременно от страх!

Няколко десетилетия по-късно било доказано тяхното заблуждение. Австралийският природоизпитател Колдуел пръв наблюдавал как птицечовката снася яйца. Просто невероятно: бозайник да снася яйца! В това се състои и най-характерната примитивна черта на това животно.

Днес вече е установено, че преди да снесе яйца, женската птицечовка застила леговището си с мокри лис¬та и после го запушва отвътре с пръст. В така подготвената „родилна зала“ тя снася от едно до три, рядко четири яйца. Снасянето на яйцата става по много оригинален начин. Бъдещата майка се свива на кълбо или ляга по гръб и снася всяко яйце така, че то пада върху коремчето й. Там, върху топлата кожа на майката, яйцата имат най-голяма възможност да оцелеят. Самите те са малки, с големината на врабчово яйце, кръгли с мека сивкава обвивка, но не варовита, както е при птиците, а еластична, ципеста.

Птицечовки

Какви са малките птицечовки

Не повече от десетина дни птицечовкатамайка топли върху тялото си снесените яйца. За малките не е трудно да разкъсат меката обвивка, която ги отделя от останалия свят и да попаднат в компанията на уединената под земята майка. Излезлите от яйцето малки са голи и слепи, но имат миниатюрни млечни зъби, за разлика от своите родители. В същото време млечните жлези на майката започват да отделят мляко и то бавно потича по гладката кожа.

За малките не остава нищо друго, освен лакомо да облизват тази вкусна храна. Тяхното лакомство не остава без последствия: малките бързо растат, наедряват и когато към четвъртия месец напуснат за първи път подземното жилище, са дълги около 35 см. Вече изцяло покрити с мека козина, те са изключително весели и пъргави животинки.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here