Как се разделят бозайниците
Още през 18-то столетие Карл Линей подразделил известните тогава бозайници на три систематични групи. Към едните той причислил тези с нокти, към другите — бозайници с копита, а към третите — тези без нокти и копита. Тази доста примитивна за днешните ни познания класификация не вземала под внимание нито родствените връзки на отделните видове, нито тяхното историческо развитие.
Днес зоолозите, като имат пред¬вид родствените връзки и историческото развитие на бозайниците, подразделят тези животни пак на три групи, но вече със съвсем други белези и то като отделни подкласове.
Най-примитивно устроените бозайници се отнасят към подклас първични бозайници. Тук спадат птицечовката и ехидните, които се размножават с яйца, имат общ отвор на храносмилателната и на отделителната система, сравнително ниска телесна температура и рогов клюн на устата. Днес те живеят само в Австралия, Нова Гвинея и Тасмания.
Към подклас нисши бозайници спадат торбестите, при които малките се раждат много слабо развити и най-често се доотглеждат в една коремно разположена торба на майката. Телесната температура също не е постоянна, а мозъкът е доста слабо развит. Днес тези бозайници живеят само в Австралия, някои съседни острови и отчасти в американския континент.
Всички останали представители спадат към подклас висши (плацентни) бозайници. При всички тях пълното развитие на зародиша става вътре в майката, с която той е свързан посредством плацента. Чрез нея зародишът получава хранителни вещества и кислород, а отделя навън продукти от обмяната на веществата. Малките се раждат напълно развити. При тези бозайници телесната температура е постоянна, а главния- мозък е много добре развит. Днес представителите на този подклас живеят по цялата земя. .
Висшите бозайници, към които спада огромният брой видове на целия клас, се подразделят от своя страна на 18 систематични групи (разреди) — насекомоядни, кожокрили, прилепи, маймуни, непълнозъби, люспеници, зайцеподобни, гризачи, китоподобни, хищници, перконоги, тръбозъби, хоботни, дамани, сирени, чифтокопитни, мазолестокраки и нечифтокопитни. Едни от тези разреди са доста малобройни (на¬пример тръбозъбите имат един-единствен вид, а кожокрилите и хоботните Само по два вида), от други като прилепите са описани над 900 вида, а гризачите обхващат близо 1600 вида.