Изпитва ли страх ягуарът от тигъра

339

Страх ли го е ягуарът от тигъра

Изведнъж храстите замърдаха не както по-рано. Клонките и листата се удряха едни в други като детски ръчички. Листата се движеха от различни посоки и се събираха към мястото, където лежеше мъртвата антилопа. Движението на листата продължи няколко минути. Имаше нещо зловещо в това и аз потреперих. Бързо тревожното шумолене премина сега по тревата, а след това — о, чудо! — два леопарда изневиделица допряха носове край убитата антилопа. Сега разбрах защо листата на храстите и дърветата се движеха така странно. Петната на кожата на леопарда имат такъв вид, сякаш някой е потопил лист в мастило и много пъти го е допирал до златистата козина. Когато леопардът върви, листата се мърдат сякаш повтарят шарките от петнистата му кожа. Щом гладните леопарди се видяха един друг, те се притиснаха до земята и погледите им се срещнаха. Опашките им разсичаха въздуха като камшици, единият засегна тънко младо дръвче и с трясък го счупи. „Прас! Прас!“ Изведнъж отнякъде се появи главата на тигър. Той отдавна, още в съня си беше усетил враговете, а сега трясъкът го събуди напълно. Това беше ужасен миг. Неочаквано един от леопардите заръмжа и вдигна лапа. Тигърът яростно изрева и се хвърли върху леопарда. Тракнаха зъбите им и два чифта челюсти се съединиха. Враговете започнаха да се хапят. Вкопчили се един в друг в смъртна схватка, двата хищника се търкаляха на земята, когато изведнъж вторият леопард заби дълбоко зъбите си в плешката на тигъра. Той го държеше като в менгеме. Но тигърът притегли с предните си лапи първия леопард и се изправи на задните крака, принуждавайки и врага да направи същото, а след това с един мощен удар на лапата си преряза гърлото му. Леопардът разтвори челюсти и с отчаян предсмъртен вой се строполи на земята, след това запълзя, като се гърчеше от болка и изчезна от погледа. През това време вторият леопард, който бе нападнал тигъра отстрани, го пусна и се впи в корема му, а тигърът заби нокти в него. Те не се пускаха един друг. След петнадесетина минути, които продължиха сякаш десет часа, всичко притихна в мъртва неподвижност: смъртната схватка на тигъра с леопарда завърши. Бясно извиващите се тела изведнъж замряха. Само от време на време предсмъртни гърчове свиваха мускулите. После враговете станаха съвсем неподвижни и скоро около храста се струпаха чакали, побързали за плячката.

Ягуарът

Тези думи на един очевидец ни дават отлична представа за качествата на леопарда. Макар и значително по-малък от лъва, тигъра и ягуара, той не им отстъпва по своята изключителна свирепост. Дължината на най-едрите екземпляри (без опашката) достига до метър и осемдесет, а на тежина не надминава стотина килограма. Това съвсем не пречи той да е много по-бърз и по-нападателен от лъва.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here