Хищни динозаври

Хищни динозаври carnivorous dinosaurs

Динозаврите са открити в Англия и са описани за първи път през 1824 г. По-късно специалистите открили на много други места по света фосили на животни, които принадлежат към групата на динозаврите. Така до днес са познати неколкостотин вида.

Тези животни се появили през триас и престанали да съществуват през креда. Външният вид на повечето от тях бил съвсем различен от външния вид на змиите и гущерите, които днес познаваме, и все пак всички динозаври били влечуги, които се размножавали чрез яйца. Най-едрите от тях достигали 30 м дължина, но не всички били гиганти. Всъщност най-дребните били дълги около 25 см. чети нататък -->

Малък ястреб

Малък ястреб Accipiter nisus

Мъжкият малък ястреб тежи средно около 60 г, а понякога и до 90 г, но винаги е доста по-дребен от женската. Видите ли го кацнал до нея, по-скоро бихте го взели за млада, още непораснала птица. Съвсем обяснима е тази значителна разлика между ръста на мъжкия и женската. Малкият ястреб се храни почти изключително с птици. Ето защо, ако двамата съпрузи нападат един и същ вид птици, те взаимно ще се конкурират. Женската като по-едра и по-силна напада главно диви гълъби, гургулици, сойки, дроздове и косове. По-дребният мъжки се задоволява предимно с птички, големи колкото врабче. Малкият ястреб успешно лови и други видове. Той е неизтощима и препълнена с енергия граблива птица. Най-често изненадва своите жертви благодарение на бързината си. Той ловко лети в подлеса на гората. чети нататък -->

Полски блатар

Полски блатар Circus cyaneus

На пръв поглед би ни се сторило, че грабливите птици не понасят съседство със свои съплеменници, тъй като всяка двойка или отделен индивид се нуждае от доста обширен ловен район. Но някои видове от тях отчасти се срещат на групи поне в известни периоди от живота си. Такъв е именно полският блатар. След гнездене понякога нощува на групи от по 30 птици. Всяка вечер те се събират на някое степно, ливадно или пустеещо място, за да прекарат нощта. Полският блатар се отличава по окраската си в черно, сиво и бяло. На пръв поглед прилича на чайка, скитаща из полето. Женската е обагрена различно от мъжкия. Тя е кафява отгоре, бежовокремава — отдолу, където има множество тъмни петна. По бялото си петно на кръста тя не може да се сбърка с мишелова. чети нататък -->

Чухъл

Чухъл Otus scops

„Песента“ на западноевропейската жаба акушерка, която не може да се нарече квакане, много прилича на звуците, които издава чухълът. А това са два различни вида животни — жабата акушерка е земноводно, а чухълът е граблива птица. През нощта и двата вида издават звучни и ясни провиквания през равни интервали от време и все така повтарящи се, че най-накрая ги възприемаме като съвсем еднакви. Но те имат и съществени различия, по които можем да установим кой е изпълнителят им. Гласът на чухълчето е по-силен от гласа на жабата акушерка (жабата акушерка не се среща у нас, тя е родствена с нашите крастави жаби, бел. прев.). Провикванията на чухълчето могат да се чуят на стотина метра, но гласът на жабата — едва на няколко десетки метра. чети нататък -->

Малък лешояд

Малък лешояд Gyps fulvus

Преди около 20 години двама изследователи успели да заснемат в Източна Африка как млади лешояди чупели яйцата на щраусите (камилските птици) и изяждали съдържанието им. За да раз¬бият черупката им, те си служели с камъни. Сграбчвали с човката си каменна отломка, тежка около 150 г, и я запращали върху яйцето, докато го пробиели. За да го разчупят, им било необходимо да се опитват десетина пъти. Малкият лешояд разчупва и по-дребни яйца на фламинго, на пеликани, %о те са само допълнение към основната му храна. чети нататък -->

Ястребовиден орел

Ястребовиден орел Hieraetus fasciatus

Тази граблива птица с основание е наречена „ястребовиден орел“. Помощ той е по-близко до скалния орел, а по бързина — до големия ястреб. Сравнен със скалния орел, наистина не е така тежък и неповратлив. Той е по-лек и подвижен като големия ястреб. Когато лови, ястребовидният орел стремглаво се спуска върху забелязаната отдалече жертва. Ако жертвата е птица, той ловко я преследва между дърветата, докато я улови. Удълженият му силует и по-тесните крила обясняват донякъде бързината на полета му. Той може да издигне във въздуха средно голяма птица с маса около 1,5 кг. чети нататък -->

Осояд

Осояд Pernis apivorus

Установено е, че два млади осояда в продължение на 44 дни от излюпването си получават от родителите над 55 000 ларви на оси с обща маса 5,1 кг. За да набавят това количество ларви, възрастните птици трябва да разровят от 100 до 140 гнезда на оси. През този период малките изяждат още около 15 зеле¬ни водни жаби с обща маса средно 1,3 кг. Осоядът е единственият насекомоядец от европейските грабливи птици. С това специализирано хранене могат да се обяснят и някои особености в поведението и в приспособленията му. Той напуска европейските си територии през есента и отново се завръща през пролетта, тъй като през зимата не би могъл да намери храна по нашите земи. Снася само две яйца, понеже трудно би отхранил по-многобройно люпило. Ловният му район е изключително обширен. Понякога лети на 3,5 км далеч от дома си, за да търси гнезда на оси. чети нататък -->

Забулена сова

Забулена сова Barn Owl

Тези, които твърдят, че бухалите и кукумявките имат недотам „впечатляващ“ вид, явно никога не са ги разглеждали внимателно. Забулената сова е най-красивата сред нашите нощни грабливи птици. Оперението й има доста светла окраска, почти до бяло, но много фино примесена със сиво и дори с оранжево. С право я наричат „дамата в бяло“. Тя е способна да сграбчи дребен гризач и в пълен мрак. Силно чувствителният й слух позволява съвсем точно да открие мястото, където е жертвата. Един изследовател прекарал три нощи в обитавана от нея камбанария, за да наблюдава поведението й. Той установил, че между 21 часа и полунощ, а и от 2 до 4 часа преди зазоряване тя ловува най-усилено. Забулената сова обикновено живее в съседство с човека, в населени или запустели сгради — в плевни, в кули, в тавани. Достатъчно е само да не се обезпокоява. По време на нощните си придвижвания посещава обори, навеси, развалини, порутени сгради. Понякога там прекарва и деня. Полските мишки, полевките и земеровките са значителна част от храната й. Установено е, че всяка нощ изяжда жертви с обща маса, равна на 4 дребни гризача и 7 земеровки. Понякога нейна плячка стават врабчета и пойни птички, едри насекоми, а и други бозайници, освен полевките — домашни мишки, плъхове, съсели. чети нататък -->