Щука

80

Щука Esox lucius

Надарена с изключителен апетит, щуката поглъща, без да се двоуми, плячка с дължина 40 — 50 см. Храносмилането й е толкова бързо, че главата на рибата, чиято опашка още се подава от устата на щуката, вече е смляна от стомашния й сок. От най-ранна възраст, когато тя е дълга само 5 см, щуката напада други дребни риби. Когато ръстът й се удвои, тя често става и канибал. Нарастването й е неравномерно при липса на достатъчно храна. Съществуват твърде големи различия между индивиди от една и съща възраст, като по-развитите могат да станат 2,5 пъти по-едри от връстниците си. Ако не бъде изядена от враговете си, щуката достига внушителни размери. Щуките-гиганти вероятно живеят много дълго, но по този въпрос липсват подробни данни. Щуката извършва „селекция“ на рибите в реките и езерата и не позволява популациите им да нарастват прекомерно. Нейното присъствие е толкова необходимо, колкото и на лъва в саваната или на ястреба в гората.

Безбройни плячки. Щуката може да улавя най-различни водни животни, но най-често напада платики, кротушки, налими, речни главочи и костури. Тя не посещава бистрите и бързотечащи води, където се среща пъстървата. Може да се каже, че тези два вида се изключват взаимно. Щуката се храни също така с жаби, водни гризачи и млади птици (през пролетта). Естествено, храната й се променя с възрастта, като най-дребните рибки с дължина само 12 — 15 мм се хранят предимно с ларви на еднодневки и хирономиди (мушици). Окраската на щуката се променя в зависимост от местообитанието й — от сивозеленикава може да стане жълтозеленикава. Тази риба „предпочита пъстрите дъна пред едноцветните (например пясъчните и каменистите дъна), където лесно може да се забележи.

Щука

Дължина на тялото мъжки 1 м, женска по-дълга. Маса мъжки 8 кг, женска по-тежка. Продължителност на живота мъжки 10 — 14 години, женска до 33 години.

Щуката предпочита да ловува из засада. Застанала неподвижно между водните растения, тя изчаква преминаването на пасаж от малки рибки или някаква друга плячка, хвърля се и я улавя за главата. Останалите животни се разбягват. Ако щуката е захапала плячката си за тялото, бързо я завърта, преди да я погълне. Тя открива жертвите си благодарение на доброто си зрение, а вероятно долавя и движението на водата, което предизвиква плуващата жертва.

Характерен белег на щуката е разположението на гръбната перка. Тя е изтеглена силно назад. Това обаче, което позволява щуката да се разпознае веднага, е нейната удължена и заострена муцуна. Долният край на хрилните капачета е с жлебове. Зъбите на долната челюст са различно големи.

В река, обитавана от щуки, броят на дребните рибки от други видове бързо намалява. Преживяват само по-едрите. За щуката е характерен канибализмът. Ето как една щука с големи усилия се опитва да погълне своя посестрима.

През април или май няколко мъжки следват една женска. Тя снася около 15 000 яйца на килограм от собствената си маса. Рибките се излюпват след 10—15 дни. Те са дълги 6—7 мм и започват да се хранят, когато жлъчната им торбичка се резорбира.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here