Хатерия

61

Хатерия – живият наследник на динозаврите

Когато за първи път преди 150 години то станало известно на учените, приели, че е от групата на гущерите. По-късните изследвания обаче установили, че то не е нито истински гущер, нито член, на която и да е друга група от влечугите. Него учените поставили в особена систематична група, наречена хоботоглави влечуги. Преди милиони години тези животни населявали Европа, Азия, Африка и Северна Америка, но днес са се запазили единствено на няколко малки скалисти островчета покрай Нова Зеландия. Местното население ги нарича туатара, а научното им име е хатерия.

Колко очи има хатерията?

И така, хатерията не е гущер, въпреки че на пръв поглед може да бъде оприличена на такъв. Нейното 70—75см дълго тяло е покрито с люспеста кожа. Окраската й е зеленикава кафява, тук-там изпъстрена с малко по-светли петънца. На гърба, от главата до опашката, е разположен не много висок гребен от малки триъгълничета бяла кожа. Опашката е покрита с твърди шипчета, поради което местните маори я наричат туатара или преведено „носещ шипове“. На главата има две огромни тъмни очи, наподобяващи очите на кукумявка.

Една от отличителните и може би най-забележителна черта на това „живо изкопаемо“ е наличието на трето око. В действителност то не се вижда, защото е разположено под кожата в теменната част на главата. Изследванията са установили, че това трето око не притежава способността да фокусира, т.е. да вижда, въпреки наличието в него на характерните за всяко око леща и мрежа от нервни окончания. Неговата роля все още не е напълно уточнена, но се счита, че вероятно то е чувствително към светлината и към околната температура. При току-що излюпените хатерии теменното око се вижда съвсем ясно на върха на главата като голо петно, обкръжено от люспи и наподобяващо много на малко цвете с листенца.

Липсата на каквито и да е хищници по местата, където живее хатерията, е причина това животно да е винаги спокойно и равнодушно. То е така сигурно даже и за своето потомство, че след като снесе яйцата си в плитко изкопана дупка, само едва-едва я засипва отгоре с пръст и завинаги напуска мястото. След малко повече от една година от яйцата излизат малките — това е рекорд сред влечугите по продължителност на ембрионално развитие!

Допреди едно столетие, когато полинезийците започнали да заселват Нова Зеландия, хатерията била широко разпространена по двата големи острова. По-късно европейските преселници и донесените от тях домашни животни (главно котки и плъхове) унищожили напълно това древно влечуго.

Хатерия

Днес хатерията живее само на двадесетина от малките островчета край Нова Зеландия, които са превърнати в строго охранявани резервати. Благодарение на това там все още живеят около 10 000 екземпляра от това чудновато животно, което е включено и в международната Червена книга.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here