Стърчиопашка

542

Стърчиопашка Motacilla alba

От 100 стърчиопашки, уловени от хищници, 6 са послужили за храна на улулицата, 6 други са храна на забулената сова, а 69 са загинали в ноктите на малкия ястреб (врабчар). Следователно красивата стърчиопашка е основната жертва на тази дневна граблива птица. Стърчиопашката много точно е получила това наименование, тъй като люлее опашката си непрекъснато, когато кацне. Това движение често пъти издава присъствието й, защото сивият цвят на гърба й наподобява напълно почвата или тинята. Сливаща се по цвят с околната среда, тя винаги е готова да хване бързо с човката си някое насекомо.

Всяка двойка стърчиопашки заема участък по течението на реката, дълъг около километър, а често пъти и повече. По продължението на тази дълга водна ивица стърчиопашката намира храна за себе си и за своите две поколения, които отглежда през април и май. Планинската стърчиопашка живее по бреговете на бързеи, планински потоци и горни течения на реки, където 72 заедно с водния кос са характерни обитатели. Среща се на височина до 2000 м.

В Западна Европа стърчиопашката е обикновено постоянна птица, но птиците от планините слизат в равнините, където към тях се присъединяват събратята им, дошли от север и от централните части на континента. След гнезденето известен брой стърчиопашки отлитат за Средиземноморието, където е по-топло, а понякога дори и по на юг — в Тропична Африка. Тези прелетници тръгват през октомври и се връщат през март или април. През есента птиците са все още самотни, но с настъпването на лошото време понякога се събират със свои другари, за да прекарат зимата. Полетът на стърчиопашката е неравномерен кокообразен, поредица от размахване с крила и спускания и описва силно вълновидна траектория. Едновременно с летенето птицата издава кресливи чирикания, които оповестяват преминаването й.

Стърчиопашка

Дължина на тялото 21 см (включително и 10 см опашка). Размах на крилата 29 см. Маса 17 г. Продължителност на живота неизвестна.

Търсенето на храна отнема голяма част от деня на стърчиопашката, особено през зимата, когато повечето насекоми са се скрили. С настъпването на хубавото време стърчиопашката лови жертвите си край водата, в плаващите отпадъци или в ливадите.

Гнездото на планинската стърчиопашка е направено от късове мъх, опадали листа и стъбла. Вътрешността му е застлана с кос¬ми и нежни треви. То е разположено в процеп или дупка на стена точно над водата между корените на дърво или в заслона на скала. Птицата снася от 4 до 6 яйца и ги мъти 12 дни.

През зимата тя долита в градовете, в селскостопанските дворове, по кейовете или по селските площади. Силните поледици са опасни за нея, тъй като водните животни стават недостъпни.

Големите Опашни пера на стърчиопашката са дълги 10 см, като това е половината от общата дължина на птицата Краката са къси. Женската се различава от мъжкия по белия или петнистия, а не черен нагръдник. Коремчето и на двете птици е жълто.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here