Пъстърва

67

Пъстърва Trout

Пъстървата набира скорост 8 км в час за една двадесета част от секундата. Ако поддържа това ускорение в продължение на една секунда, тя би достигнала скорост 160 км в час. Това са резултатите от сериозни проучвания, посветени на бързото плуване на тази риба.

В реките, които текат в равнините, неин главен враг, докато е още малка, е земеродното рибарче. В езерата на Скандинавските страни речният орел-рибар – едра граблива птица, напада пъстърви, по-дълги дори от 20 см. В северната европейска част на СССР пъстървата заема първо място сред жертвите на видрата (35%). В потоците тя няма врагове, тъй като нито една птица, нито един бозайник не навлизат в буйните им води.

От потоците до морето. Ако активността на враговете и е слаба, то високата смъртност на пъстървата може да се обясни донякъде с голямото значение на температурата в нейния живот. През лятото температурата се покачва, водата се загрява, количеството на кислорода в нея намалява. Недостигът му довежда до загиването на пъстървата. Временно образувалите се ручеи, в които тя е снесла през пролетта яйцата си, в даден момент могат да се окажат на суша, ако нивото на водата силно спадне. В този случай хайверът й изцяло загива. Не са редки и случаите на заболяване на пъстървата, които се дължат на редица паразити. Те се разпространяват бързо и могат да погубят цялата популация в една река. Пъстървата обикновено се нуждае от бистри, студени и буйни води. Поради това тя живее главно в потоци и ручеи недалече от изворите им — типичен обитател на горните течения на реките. Тя се среща и в езера, дори и в морето. В зависимост от местообитанието й размерите и оцветяването варират много. Най-дребни са пъстървите в потоците. Те не надминават 20 см,независимо от възрастта им.

Пъстърва

Окраската на пъстървата е непостоянна. Кожата отстрани на тялото има повече или по-малко черни и червени петна. Пъстървата се отличава от сьомгата по опашната си перка,  която не е така врязана, и по други, по-слабо изразени белези.

В млада възраст пъстървата се храни с по-дребни от нея риби (най-често лещанки) и дори със собствените си рибки, но това не е основната й храна. Морската пъстърва се храни с бодливки, херинги и скариди, лъжички и дребните ракообразни са допълнение, което не е за пренебрегване. Пъстървата се храни и с ларви на еднодневки, с водни кончета, бръмбари и водни бълхи.

През зимата повечето риби са слабоподвижни и почти не се хранят. Тогава пъстървата се изкачва срещу течението на потоци и ручеи. Там хвърля хайвера си. Между ноември и януари женските снасят по каменистото дъно от 100 до 10 000 яйца в зависимост от това, дали пъстървата е морска или речна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here