Праисторически коне

Праисторически коне eohippus

Преди 60 млн. години на Земята живели дребни бозайници, които били не по-високи от 30 см и се хранели с листата на горските дървета. Наречени от учените еохипуси, или хиракотерии, те са първите от дългата еволюционна редица, последният потомък, на която е конят. Междинните звена, които разделят двата края на тази верига, са открити последователно от палеонтолозите. Историята на коня е най-добре проучена в сравнение с историята на останалия животински свят. Броят на вкаменелостите е много голям. Природонаучният музей в Ню Йорк притежава например около 600 екземпляра. Историята на коня всъщност е много по-кратка, отколкото изглежда, защото много разклонения от родословното му дърво изчезнали. Така през еоцен и олигоцен имало най-малко 15 фамилии еднокопитни (група, в която влизат конете, носорозите и тапирите), но 12 от тях нямат низкостоящи предшественици. Намерени са останки и на вероятен прадед на еохипуса, живял малко преди еоцен в Северна Америка. Нарекли го тетрахенодон.

Все по-едър. Като се сравняват прадедите на коня, които следвали един след друг в продължение на десетки и милиони години, се вижда, че ръстът им прогресивно се увеличавал. Пръстите им намалявали на брой, а зъбите им така се променили, че вече им позволявали да късат тревата (т.е. да пасат), а не само да сдъвкват вейки и листа. Еохипусът, който живял в началото на еоцен, имал 4 съвсем раздалечени пръста. През олигоцен друг вид — мезохипусът, имал ръст колкото овца и крайници само с 3 пръста. През миоцен мерихипусът достигал височина 1 м, но пак бил с 3 пръста, като само средният носел тежестта на тялото. При плиохипуса от плиоцен се забелязва още по-чувствителното нарастване на тялото. Той бил висок 1,25 м.

Конете от най-дребния до най-едрия:еохипус, мезохипус. мерихи- пус, плиохипус и еквус. или съвременен кон.

Праисторически конеЕдрите месоядни животни през плиоцен, като махайродуса от Европа и Азия, вероятно били главните неприятели на хипариона, който населявал същите области. В Северна Америка смилодоните нападали неохипарионите, които също били пра¬деди на коня. Твърде възможно е хипарионите да са живели на табуни, по-малки или по-многочислени, както днешните си родственици — зебрите, магаретата и коня на Пржевалски. Жребците били водачи на стадото.

Череп и крайници на хиракотерий  — ‘ първия член от родословното дърво на коня. Всеки крайник на днешния кон завършва само с един пръст (копито). Челюстите са с много големи зъби.

Примитивният кон тарпан, живял в Европа и Азия. Всъщност това е животното, което първобитните хора ловували за храна и което изобразявали. Последните индивиди умрели в Украйна

Домашният кон, който вероятно произлиза от конете, живели през кватернер, бил дивеч за първобитните хора. Нашите прадеди го изобразявали по стените на пещерите, където са живели. Конят от Ласко (б. пр. — пещера във Франция) е един от най-известните през XIX век. Днес единствените коне, смятани наистина за диви, са конете на Пржевалски, от които са останали само няколко десетки по степните простори на Монголия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *