Праисторическа мечка

23

Праисторическа мечка Agrioterium

Мечката била дълга 1,2 м и тежала около 45 кг. С тези размери тя се приближавала до размерите на малайската мечка, която живее днес в Южна Азия. По-късно етруската мечка била с много по-внушителна външност; ръстът и масата й се увеличавали, докато достигнали размерите на пещерната мечка. 900-килограмов гигант. Съвременница на кроманьонеца (преди около 30 000 годи¬ни), а и на неандерталеца (преди неколкостотин хиляди години), пещерната мечка била близо 1/3 по-голяма от днес познатата ни кафява мечка. Впрочем най-едрите кафяви мечки, които се срещат днес, са кодиак от Аляска с маса до 680 кг, а по¬някога и малко повече. Пещерната мечка била внушителен гигант, тежък 800—900 кг. Единственият й неприятел бил човекът. Като него тя също търсела подслон в пещерите, особено през зимата. Нашите прадеди без съмнение били причина за прогресивното й изчезване преди около 10 000 години. Те ловували мечките с копия.

Дебела козина. Пещерната мечка живяла през плеистоцен — епоха, позната с големи заледявания. През този период животните трябвало или да напуснат тези места, или да се приспособят към захлаждането на климата и бедната растителност. Пещерната мечка е добре защитена от дебелата си козина и била способна да преживее сред тази неприветлива среда. Как¬то и мамутите, тя трябвало да търси храната си до границата на заледените райони и по широките пространства, покрити с борови и брезови гори.

През плеистоцен пещерната мечка била най-разпространеният хищник в Европа. Открити са останки в различни пещери, но изцяло запазени скелети са намерени твърде малко. Най-често палеонтолозите трябвало да се задоволяват с черепи, зъби и отделни кости.

Праисторическа мечка

Мечките произлизат от други животни, които са преходни между тях и вид куче¬та и са живели в края на терциер — кучета-мечки.

Смята се, че пещерната мечка преди всичко била вегетарианец. Знаем обаче, че кафявата мечка е и всеядна. Тя яде всичко, каквото намери — дребни гризачи, риба, плодове, пъпки и дори мърша. Като се има предвид приликата между двата вида, може да се предположи, че пещерната мечка, големият „братовчед“ на тази, която познаваме, имала същите привички.

Пещерната мечка се различавала от кафявата мечка с по-големия си ръст, с по-яките си кости, с по-изправеното си и високо чело, както и с формата на черепа си, леко удължен.

Родствена на кафявата мечка, пещерната мечка се появила по времето на последните заледявания преди около 300 000 години. Преди нея имало и други животни от същото семейство, например етруската мечка, живяла преди 700 000 години. Мечките съществуват от началото на плеистоцен.

Този силует, който украсява френската пещера Тайят в Дордона, е изключително добре направена „скица“ от художника през палеолит. По това време човекът преживявал от лов, риболов, от събираните плодове, семена и пр. Мечката била за него и дивеч, и неприятел. Вкаменелости са намерени в Стария свят (т.е. Европа и Азия), а и в Америка. Някога семейството на мечките било много по-голямо. То наброявало 11 — 12 групи, които изчезнали. Днес има само 4 групи, обединяващи 7 вида.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here