Мечката – властелинът в гората

165

Мечката е най-големия обитател на горите

Древните римляни, които преди много векове владеели нашите земи, са ни оставили като далечен спомен и една интересна сребърна монета. На нея е изобразен ловец с мантия и дълго копие, а под него лежаща мечка. В празното поле е изписана думата „Хемус“ (древното име на Стара планина). Трябва много мечки да е имало по тази планина в онези далечни времена, за да бъдат изобразени те даже на монета.

Гората е царството на мечката. Без гора тя не’ може да живее. Там, където гората е изчезнала, изчезнала е и мечката. В далечното минало голяма част от нашата страна е била покрита с гъсти и непроходими гори. Тогава, както разказва народната приказка, стар „медун“ се скитал по тези гори да дири мед от рояците диви пчели.

Днес у нас мечките са намалели значително. Не повече от 500 — 600 са те. Мечката е най-големият представител на животинския свят в нашата природа. Един такъв рунтав великан от Рила може да се види в нашия Национален природонаучен музей. Казваме „великан“, защото неговата дължина надминава 2 метра.

Как живее мечката

Когато се събуди от зимното си спане, мечката яде зеленината на змийския корен, за да възстанови отслабналото си тяло, но тъй като това растение има в себе си отровни вещества, мечката яде мравки като противоотрова.

(Плиний Стари, I век) Животът на този горски властелин е бил обект на безброй легенди, песни, стихотворения, разкази и романи. Те го обрисуват по най-различен начин: ту добродушен и игрив, ту страшен и кръвожаден. Ако искаме да сме обективни, трябва да признаем, че и в едното, и в другото има нещо вярно.

Най-често мечката е кротка и безобидна, но винаги предпазлива. Тя избягва срещата си с човека, а другите животни отстъпват и бягат от нея. Бягат, защото се боят от нея, може би поради грамадния й ръст или от мечата й сила. Друга причина няма, защото мечката е почти вегетарианец. Тя се изхранва най-вече с корени, жълъди, млада трева. С голяма охота яде горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи и круши, лакомо лапа мравки. Най обича обаче мед. На всичко е готова, само и само да си похапне.

Мечката

Понякога, макар и доста рядко, мечката става стръвница. Когато е много гладна или просто от интерес да опита, тя може да хапне и малко месо. Тогава вече става лоша и опасна. Кога овце, кога говедо или кон ще си открадне, даже пред очите на човека. Мечата сила е страшна: само с един удар на могъщата си лапа поваля вол, после го захапва с острите си зъби и го отмъква.

Още по-опасна може да е мечката, когато защитава малките си. Тогава тя изобщо не гледа кой е пред нея, а смело се хвърля, забравила.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here