Зеленокрака водна кокошка

54

Зеленокрака водна кокошка

Въпреки името си зеленокраката водна кокошка се придвижва с еднаква лекота по суша и по вода. Често може да се види как се разхожда край реки и блата, търсейки храна. Понякога тя се отдалечава значително от бреговете и посещава ниви, градини и ливади. Случва се да построи гнездото си до съвсем малки водни басейни, например локви в парка, но то винаги се намира близо до бавнотечащи реки или застояли води. Зеленокраката водна кокошка остава незабележима, когато блатото е малко, но в езерата се показва безстрашно. На места тя се е превърнала почти в домашна птица и както лебедите позволява разхождащите се да се доближат до нея.

Зеленокраката водна кокошка се възползува от всеки удобен случай без много труд да се снабди с храна. През зимата тя навестява бунища и кокошарници. Храни се с всичко, което намери, с дребни животни и растения, като преобладават растенията и части от тях. Това са плодове, семена и млади листа от камъш, папур, ръждавец, водна лилия, лютиче, водна леща. Към тях тя добавя водни мекотели (обикновени и плоски блатни охлюви) или сухоземни охлюви (черупчести и голи), а също така дъждовни червеи, паякообразни, насекоми и попови лъжички.

С построяването на гнездото се заема мъжкият, а женската му доставя необходимите строителни материали. Достатъчни са му 3 до 5 дни. Птицата свива гнездото си в крайбрежната растителност върху плаващи клони. То е кълбесто струпване от листа на камъш и перуника, смесени със сухи треви. Пиленцата могат да се придвижват почти веднага след излюпването си, но през първите дни остават в гнездото, тъй като родителите им ги хранят. Много скоро малките се научават сами да търсят и да намират храна, но възрастните продължават отчасти да ги подхранват до 3 или 4 седмици. Младите птици от първото годишно люпило помагат на родителите си и редовно хранят малките от второто поколение. Когато някаква опасност заплашва пиленцата, родителите им ги пренасят с човките си.

Зеленокрака водна кокошка

Зеленокраката водна кокошка не стои непрекъснато в гнездото си, докато не снесе всичките си яйца. Понякога от това изоставя¬не на яйцата се възползуват враните, за да пробият черупките и да изсмучат съдържанието. Така птицата е принудена да снася нови яйца. Има и други любители на яйцата на водната кокошка, например сивият плъх и невестулката. Невестулката пробива две дупчици в черупката и през тях ги изсмуква.

Човката продължава към челото с рогова пластинка (също както при черната лиска, „братовчедка“ на зеленокраката водна кокошка). Въпреки водния си начин на живот водната кокошка има къси пръсти без плавателна ципа. Цветът на перата, разположени под опашката, позволява птицата да се разпознава отдалече.

Водните дърдавци, към чието семейство принадлежи зеленокраката водна кокошка, летят рядко, освен ако бъдат нападнати или когато отлитат в топлите страни. Обезпокоена, водната кокошка бяга по водата, размахвайки крила.

От април до юли зеленокраката водна кокошка снася един или два пъти годишно по 5 до 11 яйца. Под редкия пух на пиленцето прозира червеният, бледорозовият и синият цвят на главичката му. При излюпването крилцата са голи, червени и имат малък нокът, който пиленцето използува при катеренето си по растителността.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here