Гигантски птици

Гигантски птици eocene giant birds

Неспособни да летят. Най-едрите познати видове влечуги живели преди десетина милиона години, докато най-едрите птици, които съществували някога, изчезнали само преди около няколко хиляди или дори стотици години. Сред тях е птицата рок, споменавана в разказите на някои пътешественици. Твърде възможно е тя да е била епиорнисът от Мадагаскар. Това животно е част от семейството, чиито най-едри представители били тежки от 250 до 400 кг, а по размерите си превишавали много днешната камилска птица — щрауса, която достига най-много 150 кг. Сред динорнисите от Нова Зеландия гигантите достигали до 2,55 м височина. В по-древни епохи (олигоцен и миоцен) други гигантски птици кръстосвали долините на Южна и Северна Америка, а дори и на Европа.

Фороракосът например, чиито останки са открити в Патагония, достигал височина средно 1,5м, а най-едрите — 3 м. Тези птици имали масивен череп и много силен клюн. Те били неспособни да летят като епиорниса и динорниса поради голямата маса и малките размери на крилата си. По всичко изглежда, че се хранели с всевъзможни дребни сухоземни животни.

Праисторически гигантски птициОгромен клюн. През еоцен живели други птици, които били близки до епиорниса и динорниса, но принадлежали към друго семейство. Такива са диатримите, живели в Европа и Северна Америка. Те били изключително наземни птици с огромен клюн. През плиоцен и холоцен моа (име, давано на птиците от рода на динорниса) обитавали Северния остров на Нова Зеландия. От територията на нейния Южен остров те изчезнали само преди 150—300 години, т.е. в началото на XVIII век. Моа имали три нормално развити пръста. Четвъртият бил съвсем малък, разположен в задната част на стъпалото. Приликите, които съществуват между тези гигантски праисторически птици и днешните видове, като камилската птица (щрауса), насочват учените да ги обединят в групата на плоскогръдите птици (ратитес). Тази идея днес не се възприема. Единственото, което може да се приеме, е, че тези птици били приспособени да водят същия начин на живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *