Бяла мечка – най-големият хищник сред бозайниците

20

Бяла мечка

На този въпрос едни ще отговорят, че това е лъвът, други — тигърът, а трети мечката. Верен е последният отговор и все пак не напълно. Това е не коя да е мечка, а бялата мечка.

Тя е господарят сред северните полярни животни. Огромното й тяло, дълго до три метра и тежко почти до осемстотин килограма всява ужас сред останалите полярни обитатели. Целият си живот този бял гигант прекарва в скитане по безкрайните снежни равнини, върху плуващите ледове или в плуване из леденостудените води. Единствената цел на тези безконечни странствувания е търсенето на храна. На глад тя издържа до 45 дни, а най-любимата и търсена плячка са кротките тюлени.

Мечката,както и преди, дремеше легнала до малките си мечета. В края на краищата това ми омръзна и, вземайки от земята камъче, го хвърлих към звяра. Резултатът от това не закъсня. Огромната мечка моментално скочи на крака, рязко се обърна и тръгна право към мен. Мечетата я последваха. Аз знаех от думите на ескимосите, че белите мечки са невероятно любопитни и обезателно ще се приближат към непознат предмет, за да го подушат и да погледнат какво е това. В моите планове, разбира се, не смятах да позволя на мечката да ме изследва от главата до краката. Но аз бях напълно очарован от приближаването на звяра, от клатещата се походка на мечката и детската непохватност на малките. И цялата тази картина, залята от ярките слънчеви лъчи, беше за мене като небесен дар.       (X. Зилман, 1972 г.)

Бялата мечка е изключително хитра, когато тръгне на лов. Щом забележи лежащ тюлен върху – леда, тя става невероятно внимателна и предпазлива. Ляга по корем и пълзешком, метър по метър, се приближава до дремещия тюлен. Когато той повдигне глава да се огледа, мечката ляга неподвижно. Стигне ли незабелязана до жертвата си, с огромен скок се хвърля върху нея и няколко удара на страшните лапи са достатъчни да я убият.

Белите мечки понякога нападат и ескимосите. Вероятно те оприличават тези дребни хора с тюлените, а това не е случайно. Ескимосите се обличат в тюленови кожи, ядат тюленово месо, мажат се с тюленова мас. И още нещо: белите мечки отбягват присъствието на хората, защото въпреки всички международни закони все още понякога ги преследват с кораби, самолети или шейни до пълно изтощение и накрая най-безогледно ги избиват. На много места ловците поставят самострели, със заложена стръв от мърша.

Една чучулига се крие в сламата на рядката нива, търси и оглежда, като че ли е загубила нещо, което непременно трябва да бъде намерено. Това така я занимава, че не забелязва какво става зад малката джунгла на междата.

Между гъстите плевели и билки хитро се провира опасен враг. Едно дребно, колкото педя животно се провира като змия, макар че има четири крака. Тялото му — тясно, продълговато и заоблено — така се притиска към земята, че се вижда само едно кафеникаво кожухче. Снежнобелият му нагръдник минава от край до край по гърдите и корема му. Когато спира, повдига глава и внимателно души.

Бяла мечка

Разузнаването трае секунди. След това малкият авантюрист отново тръгва, той се плъзва, промъква се, понякога прави характерни вълнообразни движения, така се придвижва напред все по-близо до нищо неподозиращата птичка.

Такъв, най-кратко казано, е портретът на невестулката. Това е не кой да е, а най-малкият хищен бозайник на земята. Около двадесетина сантиметра е дълго нейното гъвкаво тяло, а на тежина не достига и 100 грама. Макар и джудже сред останалите хищници, невестулката, която у нас нерядко наричат байнова булчица или попадийка, е истински разбойник-убиец.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here