Бобър

1794

Бобър Castor

В три области на Южна Норвегия бобрите поваляли средно от 12 до 47 дървета на месец. Повечето от дърветата били с диаметър от 1 до 15 см и принадлежали към 26 различни вида. Бобърът може да прегризе дъб с диаметър 60 см, но най-често се задоволява с млади дървета, които прерязва за рекордно кратко време. Необходими му са само 30 секунди, за да отсече клон от трепетлика с дебелина 6 см. Стъблото прегризва равномерно околовръст, така че се образуват две насочени едно към друго остриета. Точно на това място дървото в крайна сметка се пречупва, но накъде ще падне, не се знае. Бобърът, този едър гризач, променя изцяло екологията на местността, в която се установява, като създава изкуствени езера. Те привличат птици, благоприятни са за развитието на някои видове риби, на блатна растителност. Там се установяват различни водни насекоми (водни кончета, комари), които служат за храна на рибите.

Някога бобърът е бил разпространен в цяла Европа, Средна Азия и Северна Америка (без западната й част). Днес той е изчезнал почти навсякъде в Европа, но през последните няколко десетилетия бяха направени опити да бъде въведен отново на различни места.

Запаси от клони. Бобърът е „вегетарианец“. През лятото се храни с треви, корени, части от водни лилии, хвощове, тръстика, камъш, клонки от върби, тополи и трепетлики, на които яде кората и меката дървесина. За зимата си прави запаси от клони, предимно от върба. Пази ги под водата, където образува купчини, понякога с размери 18 м дължина и 1,5 м широчина. По-дебелите клони раздробява на късове от по 1 до 2 м и ги влачи до водата на различно разстояние — от 20 до 125 м. Бобърът се различава от повечето гризачи по това, че образува семейство. Двойката бобри остават заедно за цял живот, а младите напускат родителите си на 2/3-годишна възраст. Семейството наброява 5 животни. Бобърът се размножава бавно — веднъж в годината се раждат от 2 до 5 малки.

Бобър

Дължина на тялото 1м (+30 см опашка).Маса 20 — 30 кг и повече. Продължителност на живота 15 — 20 години. Бременност 3 месеца.

Бентовете на бобъра задържат водата, така че неговата колиба остава постоянно обкръжена от вода, независимо от нивото на реката. Бентът е направен от клони, камъни, тиня и листа, които заедно с плаващите отпадъци запушват пролуките. Дело на продължителни усилия, бентът достига понякога 300 м дължина и 3 м широчина на основата. Шумът от изтичащата вода, ако се появят пукнатини в бента, вдига на крак бобрите и те идват да го поправят.

Опашката на бобъра е покрита с кожа и косми и изглежда като люспеста. Тя е широка до 14 см. Челюстите му са изключително здрави и имат характерното за всички гризачи устройство. При гмуркане ушите и ноздрите са затворени. Бобърът плува с по¬мощта на задните крака и опашката си.

Изплашен, бобърът удря по водата с широката си опашка. Това е сигнал за опасност, след който всички негови събратя изчезват под водата. Европейският бобър няма друг неприятел, освен човека. Дори тази рижава лисица не може да направи нищо на един възрастен бобър, още повече че колибата му прилича на малък остров.

В зависимост от местността бобърът си построява колиба или живее в изровена в земята дупка. Колибата достига 1,5 м височина и 3 — 4м (или повече)диаметър. Бобърът я изгражда от клони, след което запушва пролуките с тръстика и кал. Жилището има няколко изхода.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here