Боа

30

Боа Eryx jaculus

Какви ли не истории, една от друга по-страшни са писани за тази огромна змия. Близо 60 вида подобни и обитават джунглите на Аме- а. Африка, Азия и околните им зови. Сред тях има и видове, достигащи до 10 метра. И едва ли някой предполага, че представител на боата живее и в България, а е една от нашенските змии, чата като змия-пясъчница или немного подходящото име турбоа.

За разлика от своите тропически сродници, тази боа не стига на дължина и до метър. Нейната глава не е ограничена от шията, гледана отстрани е с клиновидна форма и над устата има едно лопатообразно щитче, с което се заравя в земята. Отгоре змията е жълтеникаво-кафява, изпъстрена с петънца. Коремът й е по-светъл и с тъмни петънца. Отдолу и в задния край на тялото има по два малки рогови шипа, които са единственият остатък от закърнелите задни крайници.

Нашенската боа живее само по много сухи и припечни места. През деня се крие под камъни или сред пясъка, а вечер излиза на лов за гущери и гризачи. Макар и сравнително малка, тя е доста силна змия. За нея никак не е трудно да удуши който и да е гущер или дребен бозайник, след като се обвие около тялото му. Свикнала да живее из сухи места, тя издържа с месеци на глад, а дни и седмици може да не пие и вода.

Тази змия не е нито отровна, нито хапе опасно, ако бъде уловена. Към края на лятото женската „ражда“ десетина-двадесет малки змийчета.

Боа

Сухолюбивата змия-пясъчница се среща доста рядко в България. Нейните находища са пръснати из Дунавската равнина, южната част на Тракийската низина и по долината на Струма. Освен че е рядка, тя е и полезна, защото се храни предимно с различни вредни мишевидни гризачи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here